Репортаж от Неделното училище за пораснали

В днешния ден, на Неделя на Самарянката, от Евангелския разказ разбрахме за срещата между Господ Иисус Христос и жената от Самария. На тази среща Спасителят дал на тази жена да пие от Живата вода на Неговото учение за живот вечен.
Същата Жива вода приживе потекла като от извор от сърцето и устата на отец Георги Пейчев от село Жегларци, Северна Добруджа. Ние четохме за него от новата книга на монахиня Валентина Друмева : “Живот, дела и подвизи на отец Георги от Жегларци”. Ето и пълното съдържание на представянето на книгата от официалната уеб страница на Българската Патриаршия :
“14 декември 2015 , д-р Десислава Панайотова
През м. декември’2015 г., само десет месеца след мирната му кончина на 12.02.2015 г., излезе книгата с животоописание, спомени, наставления и свидетелства за благодатното служение на отец Георги Пейчев от Добричкото село Жегларци. Авторката игумения Валентина Друмева го познава лично, тъй като о. Георги е в топло духовно общение със сестринството на Калоферския манастир до края на земния си път.
О. Георги е роден на 22.09.1923 г. През 1965 г. е ръкоположен за свещеник и цял живот служи в селата Жегларци, Кладенци и Орляк в Доростолска епархия. Бог му отрежда служение във времената на атеизма, като Свой избран съсъд го укрепява с благодатни откровения и го дарява с твърда вяра и мъжество да отстоява и разпространява истините на Православието – да служи, да проповядва, да опява и венчава, да изповядва – въпреки физическия и психически тормоз и репресиите от страна на тогавашната власт. На няколко пъти животът му е бил сериозно заплашен, грозяло го изпращане в лагер.
О. Георги е живял бедно с презвитерата и шестте си деца. Със силната си вяра в Бога той подготвил за семинарията 21 момчета, от които 18 стават свещеници. Сред тях са неговите трима сина, и осем негови племенници. О. Георги съчетава две трудно съвместими добродетели – смирение във всичко и непреклонност, когато трябва да защити истината за Бога. Един от най-смелите български свещеници от новата ни история, за който негово духовно чедо казва: „Дядо Георги е едновременно смирен и железен.“ Към кръста на изповедник Бог му дава постничество и пламенна молитва, с която да надмогва и нападенията на демоните. По молитвите му стават чудеса, някои от които са описани в настоящата книга. Бог го надарява и с прозорливост, и с дарбата да изповядва и наставлява. При всички тези трудове и подвизи, о. Георги казва за себе си: „Аз нищо не съм. Бог избира на този свят най-долното, най-нищожното, за да засрами силното. На мене, най-негодния, Той вдъхна смел дух. Нямам нищо свое. Всичко е Божие, а аз съм един селски работник, най-долният българин…“
Книгата съдържа и негови беседи и поучения, свидетелства за чудотворната му молитва, както и за последните дни от трудния му, светъл, изпълнен със състрадание към ближните и предан на Бога живот.”

image_pdfimage_print
(Посетен 68 пъти, от които днес: 1)