ПРИМЕРЪТ НА РОДИТЕЛИТЕ

carkva_dete– Отче, как трябва да постъпят родителите, когато детето не слуша и се противи?

– За да не слуша детето и да се държи лошо, има някаква причина. Може да вижда грозни сцени или да чува лоши думи вкъщи или навън. По принцип за духовните въпроси помагаме на децата главно с личния си пример, а не с насилие. При това най-много им помага примерът на майката – с послушанието и уважението към своя съпруг. Ако по някой въпрос тя има мнение, което е различно от неговото, никога да не го изразява пред децата, за да не се възползва от това лукавият. Никога да не разваля мнението на децата за баща им. Дори когато бащата е виновен, трябва да го оправдава пред тях. Ако той примерно се държи грубо, нека тя каже на децата: “Татко е уморен, понеже цяла нощ е работил, за да свърши една неотложна работа. И това го прави за вас”.

Много родители се карат пред децата си и така им дават лоши уроци. Горките деца скърбят за това. После родителите, за да ги утешат, започват да изпълняват прищевките им. Отива бащата и заговаря нежно на детето: “Какво искаш да ти взема, злато мое?” Отива и майката, и тя му заговаря нежно, и накрая децата израстват разглезени и капризни. А след това, ако родителите не могат да им дадат това, което им искат, ги заплашват, че ще се самоубият.

И виждам колко помага на децата добрият пример на родителите. Днес дойдоха две момиченца – едното беше на около три години, другото на четири – със своите родители, които бяха много благочестиви. Колко им се зарадвах! Бяха като ангелчета. Седяха и с рокличките си покриваха коленцата си. Имаха скромност, уважение към другите! И всичко това идваше от държанието на родителите. Когато децата виждат, че родителите им имат любов помежду си, че се уважават, държат се благоразумно, молят се и т.н. това се отпечатва в душите им. Затова казвам, че най-доброто наследство, което родителите могат да оставят на децата си, е да им предадат собственото си благоговение.

Да бяхте видели едно момиченце в Австралия какво благородство имаше! Бяхме в Канбера. Бях приключил и с последните хора, дошли там да разговаряме, и след малко щяхме да тръгваме. Гледам, спира един автомобил и слизат двама съпрузи с момиченцето си. “Успяхме да ви заварим, отче”, казват ми. “Да, казвам им, след малко тръгваме”. “Отче, казва мъжът, аз и да не ви видя, няма страшно, нека само съпругата ми да ви види за малко, за да се успокои, понеже е чувствителна”. Отидохме малко по-нататък с майката, за да ми каже каквото искаше. Момиченцето тичаше подир нея. “Седни, казвам му, мама ще се върне след малко”. Пита ме: “Ти имаш ли майка?” “Нямам”, казвам му. Гледам очите му се напълниха. Казва ми: “Искаш ли да ти дам моята мама?” Тогава и аз го питам: “Ти имаш ли дядо?” “Не”, казва ми. “Искаш ли да имаш дядо?” “Искам, казва ми. Искаш ли ти да дойдеш у нас или искаш ние да дойдем в твоя дом? Както ти искаш”, казва ми. Такова благородство! Малко дете да пожертва майка си! И да видите как беше копирало родителите си.

Автор: Св. Паисий Светогорец

Източник: За семейния живот, Слова – том 4

image_pdfimage_print
(Посетен 138 пъти, от които днес: 1)