Неделя Сиропустна в храм „Св. пр. Илия”, 13 март 2016 г.

Неделя Сиропустна в храм „Св. пр. Илия”, 13 март 2016 г.

Днес, в Неделя Сиропустна, по време на светата Божествена Литургия в храма чухме думите от Евангелието “Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви…” (Мат. 6:14-21) .
Отец Емилиян в навечерието на Великия пост в своята проповед подчерта, че постът ще ни даде възможност да направим още една крачка по Божията пътека чрез състраданието ни с Христос:

„За да освободим душите да приемем поста, на първо място трябва да се избавим от ненавистта, на второ място от материалните неща и нашите телесни страсти. Всичко това можем да възстановим като Божие изпитание именно чрез пост.

Първото нещо, което трябва днес да направим, е прошка. Да се опростим с хората, на които сме дали повод да влязат в грях заради нас. Не е трудно да поискаш прошка, трудно е да се даде. Защото сам Господ Иисус Христос казва, че който даде прошка с цялото си сърце и с цялата си душа, той се е приближил до Царството Божие. Прошката е – наистина да го осъзнаем дълбоко в себе си, защото човек се кае за греховете си. Съдейки по това колко сме грешни ние, да се опитаме да изкупим себе си по този начин, да му дадем прошка. Защото както и Господ Иисус Христос казва „които простят, и на тях ще се прости”. Не можем ние да не прощаваме, да злословим и после да очакваме нещо от Бога, по-различно от това, което сме дали. Първото нещо е покаянието, прошката. Да си опознаеш греховете и да поискаш прошка. Когато ти поискат прошка, наистина да я дадеш от сърце и от душа. Всеки човек бърка, ние сме слаби. Бог е безгрешен само. От тук да изхождаме. Това е най-важното.

След това е постът, братя и сестри. Чрез поста освен, че състрадаме с Божието страдание, ние даваме своята лепта Богу. Ние много често го приемаме като диета. Постът е пост. Който иска да прави диета, да си я прави отделно, защото разликата е много голяма.

Започвам с духовния пост. Трябва да започнем да четем много повече молитвеника, молебните канони, духовни беседи на преподобни старци. Повече да сме в общение с Бога. Да станем по-милосърдни. Да станем по-добри. Да си личи, че има пост. Не да ходим намръщени, а да сме усмихнати, доволни и радостни от това, което правим. Защото го правим за нашия любим Отец Господ Иисус Христос, но най-вече го правим за себе си, за да спасим душите си. Нашият всеблаг Отец ни го е дал като благодат, от която трябва да се възползваме.

Освен яденето на храни, постът включва и телесни удоволствия, празненства и т.н. На мен ми се иска да говоря повече за духовния пост, защото ние го пренебрегваме, както пренебрегваме духовната храна, за сметка на телесната. Бог ни е дал седем дни в седицата, в шест от тях да храним телата и в един – душата. Ние този ден се опитваме да го пропуснем и си казваме „Дай да го пропуснем и да си починем от яденето шест дена.”. Не трябва да е така. Трябва да си отдадем заслуженото на душите.

Братя и сестри, това което също много ни пречи е любовта към материалното. Всички притежаваме тази любов в не малка степен. В Евангелието се казва „дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви”. Да се опитваме така да живеем, така да възрастваме в Бога, че да можем да дадем на себе си и на Бога това, което наистина е необходимо и душеспасително.”

image_pdfimage_print
(Посетен 79 пъти, от които днес: 1)