ИСИХАЗМА-КРАСОТАТА НА ИЗТОЧНОТО ПРАВОСЛАВИЕ

  1. Учението на Св. Григорий Палама за исихазма
Исихазмът, зародил се още в ранната Църква,  добил широко разпространение по врмето на св. Григорий Палама. Думата „исихия” е гръцка и означава покой, тишина. Целта на тази духовна практика е да надмогнем страстите и да постигнем вътрешно спокойствие и вглъбеност (исихия) като предпоставка за съзерцаване на Бога. Особено значение имат мълчаливия размисъл и непрекъснатото повтаряне на Иисусовата молитва:   „Господи Иисусе Христе, С11.14_sv_G_Palama_oca-orgине Божий, помилуй мене, грешния”. Важно е положението на тялото по време на молитва – брадичката е опряна в гърдите, дишането е бавно и равномерно, а погледът е насочен в областта на слънчевия сплит. Исихастите обаче не изпадат в техницизъм. Този метод на вглъбяване и моление е само средство и подготовка за по-нататъшно извисяване. Целта е да се достигне до съзерцание на божествената, несътворената светлина (тази светлина, която Христос е излъчвал при преображението Си) и до сливане с Бога.
Срещу тази духовна традиция се обявява калабриецът Варлаам, високообразован мислител и писател. Той твърди, че телесното по никакъв начин не би могло да спомогне за възвисяването на духа към Бога. Постепенно спорът се развива и стига до въпроса за богопознанието и постижимостта на общение и единение с Бога.
Св. Григорий отговаря на Варлаам в своя труд „Триади в защита на светите исихасти”. Той твърди, че Бог може да бъде познат и непосредствено, макар че според апофатическото богословие (според отрицателния метод) Бог стои над всяко познание. Св. Григорий признава, че тук има парадокс и го обяснява по следния начин. В известен смисъл можем да постигаме общение с божествената природа, а в друг смисъл тя е недостъпна. Бог е недостижим в същността Си, учи св. Григорий, но не и в Своите енергии. Ние не можем да познаем Бога в най-съкровеното Му битие, нито да участваме в Него, но можем да участваме в Неговите енергии, в дейността Му, насочена към нас, т. е. в Неговата благодат.
Учението на св. Григорий е било разгледано на няколко събора. За известно време той дори е бил в немилост, осъден и отлъчен. През 1344 г. тази присъда е преразгледана, той е помилван и назначен за епископ на гр. Солун. След седем години, в 1351 г., в Константинопол е свикан нов събор, който отхвърля всички обвинения срещу светителя и изработва документ, в който са изложени основните му възгледи.
Св. Григорий умира през 1359 г., а в 1368 г. е канонизиран. Св. Григорий Палама успява да даде точен богословски изказ на богатия мистичен опит на друг голям молител и светец – св. Симеон Нови Богослов, живял през Х-ХI век. Освен това той включва исихазма в цялостното православно богословие, докато неговият противник Варлаам е по-близо до някои западни богослови и в края на полемиката помежду им се изявява като откровен римокатолик (1).

Мощите на светците имат особено значение в Православното предание. Всички, които са посетили Света Гора-Атон, знаят, че първото и най-важно нещо, което монасите представят на поклонника, са светите мощите на манастира, за да ми се поклони. Светите мощи представляват за Православието най-вече осезаемо със сетивата доказателство за пребиваването на светците в историята. Вярващите в Солун са се постарали особено за запазването на мощите на св. Григорий Паламà. Те първоначално са били положени в тогавашния митрополийски храм „Света София”, след това са преместени в светия храм на св. Димитрий, а по-късно – в манастира Влатадон. Днес те се намират в митрополийския храм, построен в негова чест.
Мощите на св. Григорий Паламà като уверение за оттеглянето му от света и доказателство за действителното му присъствие в Господа, продължава да просветляват в исихия и мълчание сърцата на вярващите (2).
2. Явлението исихазъм
Исихазмът и исихасткият живот е отличителната черта на Източноправославната църква. След като светото Евангелие е аскетично и исихастко, е естествено и Православието, което е на него основано и по него живее, да е аскетично и исихастко, в противоположност на Западното християнство – папизма и протестантството, чиято отличителна черта е „практицизмът”.
Господ в Евангелието според Матей казва: „А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве” (Мат. 6:6). Духовният труд на „исихията” представлява „скришната стая” на сърцето и скрития, вътрешния човек. В Евангелието според Лука Господ посочва, че царството Божие „е вътре във вас” (Лука. 17:21). Ако царството Божие се намира вътре в нас, тогава задачата на всички християни и особено на исихаста е откриването, вникването, разкриването на царството Божие и очистването на вътрешния свят от страстите, в резултат на което се открива гледката, виждането на Бога вътре в нас.
Затова светите отци пишат, че трите стадия на духовния живот и напредъкът на душата са: пречистването, просветлението и обожението. Те съставляват стремежа и делото на исихаста.
Без Божията помощ и благодат обаче, не са възможни пречистването и просветлението на душата. Затова е несъмнена и жизненоважна нуждата от молитвата, и по-специално на „умната молитва” (т. е. молитвата на ума, б. прев.), която успоредно с „трезвението” съставлява същността на исихазма. Наистина „няма нищо по-сладко от молитвата”, според св. Йоан Златоуст. И още: „по-добре е някой да мисли за Бога, нежели да диша”, както казва св. Григорий Богослов.
Исихастът (било отшелник или живеещ в обител) с времето, както казва св. Исаак Сирин, получава „знанието”, което ражда любовта и безстрастието, става знаещ, придобивайки великия дар на богословието като дар на благодатта на Светия Дух.
Този най-дълбок и най-висш живот, този райски живот са го живели и го живеят исихастите на Света Гора, която вече над едно хилядолетие e духовният фар на исихазма. Духовен фар и в миналото, и в настоящето, и в бъдещето чрез отхвърлянето на материалния живот и подчинеността на точната логика на съвременния човек; чрез наблягането на съзерцаването на Бога чрез живот на очистване от страстите, на просветление и на обожение. (…)
Исихасткият живот се появява не едва от времето на великия светогорски исихаст св. Петър Атонски. И преди него на Света Гора е имало исихасти и аскети, които живеели навътре в горите, в пещери и временни постройки, по начин, който бихме нарекли практически исихазъм. Докато с появата на св. Петър Атонски аскетичният и исихастки живот приел вече друг, по-определен образ. Но дори и първият киновиарх на Света Гора, св. Атанасий Атонски, въпреки че е организирал и е дал живот на общежитийното монашество на Атон, често пъти търсел исихасткия начин на живот в пещерата си – запазена и до днес, и в пустинните места на Атонския полуостров.
Св. Григорий Синаит и св. Максим Кавсокаливит дали нов тласък на исихазма, възраждайки го и упражнявайки системно умната молитва и свещеното трезвение, и посрещайки безбедно признаците на благодатта и тези на прелестта в духовния живот. Онзи, обаче, който представлява връх в исихасткото монашество на Изтока е свети Григорий Палама. Онзи, който със словата си „към свещено безмълвните (исихастите)” станал велик поддръжник на исихастите и теоретик на трезвия и мистичен живот в Христос. А пък св. Никодим Светогорец и т. нар. отци коливади запазили и продължили исихастката традиция.
Заслужава да се отбележи също, както пише проф. Константинос Нихоритис в труда си „Влиянието на Света Гора в духовния живот на славяните”, че „в периода на исихазма срещаме една всеправославна симбиоза. Не е случайно присъствието на забележителни ученици славяни в обкръжението на Григорий Синаит”. „Великата Лавра на Света Гора бил един от най-известните духовни центрове на Атон в периода на исихазма през XIV в. Имена като Григорий Палама и Григорий Синаит обиколили килиите на Лаврата, а пък присъствието на Илия Селиот, Теолипт Филаделфийски, Никифор Калиот и на Κонстантинополските патриарси Калист и Филотей Кокин дали една друга проекция на духовната сила на този период”, както пише проф. Панайотис Христу.
Благодарение на учениците славяни на св. Григорий Синаит славянският свят познал чрез Света Гора богатото авторско творчество на гръцките отци мистици, исихасти и др. Най-забележителни от тях били св. Теодосий Търновски, който превел на славянски творчеството на св. Григорий Синаит и бил учител на св. патриарх Евтимий Търновски – най-значимия славянски автор за времето си. На монаха св. Киприан, митрополит на Киев и също ученик на Теодосий, се дължи разпространението на исихазма в Русия и възраждането на духовния живот на нейния народ. Григорий Цамблак, ученик на Евтимий и негов племенник, разпространил исихазма в Молдавия и Сърбия, а по-късно и в Русия. Монахът Исаия Серски превел на славянски творенията на св. Дионисий Ареопагит.
Заслужава да се отбележи, подчертава проф. Константинос Нихоритис, че „почти всички предстоятели на поместните православни църкви в Югоизточна Европа били светогорци и произлизали от школата на св. Григорий Синаит. Знаели еднакво добре и гръцки, и славянски език“. Според високопреосвещения митрополит на Черна гора Амфилохий „това синаитско светогорско исихастко течение с духа си и идеологическата си ориентация вдъхновило не само монашеството и духовния живот на онова време, но също така и църковната и държавна политика, архитектурата и изкуството, литературата и организацията на обществото. С една дума: живота на обществото въобще” (3).


 

1 ) Автор: Свещ. Ал. Лашков
Източник: Пътят към храма – част 1

2) Автор: Георгиос Мандзаридис
Източник: http://bg-patriarshia.bg

3)Автор: Архимандрит Йоаникий – Св. Гора – духовният фар на исихазма
Източник: http://www.pravmladeji.org

image_pdfimage_print
(Посетен 499 пъти, от които днес: 1)