ДА ВИДИШ БОГА

  Preobrazhenie_23 Преображението е фундаментална тема и богат извор, от който черпят знания Светите отци и богословите. По пътя на неговото разбиране се раждат много спорове и дискусии на плоскостта на догматиката за недостижимото Божие битие и енергията Му, която може да бъде известена. Разсъждения от този род са много важни за разбирането на Преображението в учението на Православната църква.

   Свети Григорий Палама казва, че Бог е наречен светлина не според Същността, а според Енергията Си. За Палама Божествената светлина не е нито материална, нито духовна, защото тя се издига над цялото творение като неописуем блясък на единствената Светлина с три Лица. В една друга омилия той подчертава, че Светлината на Преображението на Нашия Господ няма нито начало, нито край, а остава неограничена във времето и пространството, неразличима за сетивните усещания, въпреки че била достъпна за от очите…

Но чрез пренасяне на тези усещания, учениците преминали от тялото към Духа.

    Фактът, че Христос се явил на учениците Си не като роб, а в Божествената Си слава, заедно с Отца и Светия Дух, карат Палама да заяви, че проявлението на Христовата божественост в същото време е и теофания на Троицата. Отец чрез гласа Си свидетелства за Възлюбения Си Син. Светият Дух, искрящ с Него в светлия облак, показва, че Сина притежава ведно с Отца светлината, която е обща, както всичкото богатство на Троицата.

Христос показал славата Си на апостолите по начин, по който те са могли да възприемат благодатта на нейното проявление. След това, когато били “засенени” от светлия облак и обзети от страх, чули гласа на Отца, който ги подготвил за момента на страданието.

Разбираме, че Преображението е в центъра на богословието. То ни разкрива по антиномичен начин абсолютната недостъпност на Божията Същност и проявлението на Неговата неразделност. Бог се слива с енергиите Си и изцяло се открива в тях.

Източник: pravoslavieto.com

image_pdfimage_print
(Посетен 108 пъти, от които днес: 1)