Поезия RSS feed for this section
ilia1

СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА СВЕТИ ПРОРОК ИЛИЯ

Закърмили го ангели със огън и като ангел без порок е бил, със любовта на серафим към Бога  към вярата призвал е Израил. По негова молитва са били за дъжд заключени и небесата, река Йордан с кожуха раздилил, със тяло Господ взел го от земята. Подир столетия свети Илия и на Тавор беседвал със Христа, […]

Comments Off on СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА СВЕТИ ПРОРОК ИЛИЯ Continue Reading →
ikonostas

В ХРАМА

Неволно отбих се във Божия храм – кат пътник отпаднал под сенчица хладна, свещена молитва възлизаше там и лейше мир сладък в душата ми страдна. Наведох смирено, покорно глава, смущение тайно обзе ме неволно, и някакви чудни и нови слова из моето сърце извираха болно. Аз молех се жежко към Бога велик за помощ, утеха […]

Comments Off on В ХРАМА Continue Reading →

В КАЛТА

Един го учат как в живота да успява, за никой и за нищо да не му е жал. Друг съвети как да обича получава. А теб лекуват те с обикновена кал! Калта – тази идея за едно добро начало, създадено да оживи цял свят с красота, сега прегръща твойто уморено слабо тяло и напомня за […]

Comments Off on В КАЛТА Continue Reading →
P1060534

НЕДЕЛНА УТРИН

  Камбанен звън, прегърнал песента на храма с мир поръси утрото на идващия ден. Пред Създателя в свещена тишина остана грях и милост към света несъвършен.   Причастие с молитва, очакване в надежда. Душа, пречистена за аромати и цветя. Дете с невинна радост те поглежда. За миг в сърцето ти остава само любовта.   09.04. […]

Comments Off on НЕДЕЛНА УТРИН Continue Reading →
SAVAOT

НА ОТЦА

Аз само искам да се радваш, че ме има, че ходя в път, от Теб предначертан. Искам с любов и вяра през бурите в живота да премина, а след това при нозете на Сина да бъда в святия небесен храм. Благодаря, че пожелал Си да ме създадеш и при невежа упоритост пак от мен не […]

Comments Off on НА ОТЦА Continue Reading →
SAVAOT

ПРЕД МОГЪЩОТО ТВОЕ ВЕЛИЧИЕ

Стоя в захлас пред могъщото Твое величие, пред безбрежния простор на смайващата необятност. И съзирам с възторг във всяко човешко откритие Божествената Ти премъдра всеобхватност.   Завинаги оставам в плен на красотата от изкусното Творение. И знам, че утрото се ражда всеки ден поради Твойта милост и благоволение.   Ти си алфа и омега, началото […]

Comments Off on ПРЕД МОГЪЩОТО ТВОЕ ВЕЛИЧИЕ Continue Reading →

НЯКОЙ

Рухвам. А Някой в мене пак от нищото се ражда чрез силата на съкрушения, но още жизнен корен. Чезна. А покрай мене Някой пътя ми изгражда и тихо ме превежда през сенките на здрача долен. 24.03.2003 г. Автор: Вера Павлова

Comments Off on НЯКОЙ Continue Reading →
zvezda

ИСКАШ ЛИ

Искаш ли да си като река, съдби на извори в душата си да носиш? Искаш ли да си като звезда, макар и малка, светлината да не просиш?   Искаш ли да си очакващ лист в сърцето на поет, загубил свойта песен? Искаш ли да си деня лъчист за умарения от подранилата му есен?   Искаш […]

Comments Off on ИСКАШ ЛИ Continue Reading →
В ЗДРАЧА

В ЗДРАЧА

В здрача на безмълвната сянка на мислите в скреж ражда се и растне мъгла. И се вие, прокрадва се, нищи се белоснежна гнетяща тъма.   Там, в здрача на прощални проблясъци от полярни лъчи, милващи снега като птица полита с крилцата си звън от камбана, приканваща света.   Сърцето в здрача път към храма си […]

Comments Off on В ЗДРАЧА Continue Reading →
ovcarce

ПРИЧАСТИЕ ПО ТРЪНСКИ

Казват, че е по действителен случай     Преди много време, когато т. нар. цивилизация още я нямаше по нашите земи, гибелно владяни пет века от османския поробител, се отглеждаха овце по планинските пасбища. Стопаните си осигуряваха добър поминък, а овчарите прекарваха месеци из планините в грижи за овцете и само по празниците се мяркаха […]

Comments Off on ПРИЧАСТИЕ ПО ТРЪНСКИ Continue Reading →