ЩАСТИЕТО Е ОТ БОГА (българска народна приказка)


Имало двама братя; те били много имотни хора. Като им били уредени работите и нямали грижа за нищо, започнали да се препират: щастието на хората от Бога ли е, или е от хората? Един ден братята се спречкали: по-големият казвал, че щастието е от Бога, а по-малкият, че е от хората. Тогава те, за да изпитат кой е прав, тръгнали да пътуват, като взели със себе си много пари. Като вървели така, стигнали до едно село и там разпитали кой е най сиромах, па го повикали да дойде при тях. Като дошъл и го видели, че е гол-голеничък и няма нищо, дали му двайсет жълтици и му рекли: “Вземи тези пари, ама никой път да не казваш сполай на Бога, а нас да споменуваш.” Щом свършили това, отишли си.

Сиромахът, като видял в ръцете си толкова пари, не могъл да се нарадва и отишъл тичешком у дома, да се похвали на жена си. Тя, вместо да се зарадва, взела да му се кара, че бил глупав и е взел чужди пари, които, като ги похарчи, не ще има от где да ги върне и го карала да върне парите на хората. Той не я послушал, а отишъл на пазара да види какво се продава, та да купи и да търгува. Но както вървял по пътя и си мислел, стигнал до касапницата и понеже бил толкова време сиромах и бил гладен, рекъл си: “Поне сега да взема един дроб”. После тръгнал да си ходи у дома. Като вървял по пътя, съзрял, че над главата му хвърчи един гарван. Помислил, че този гарван иска да му грабне дроба и взел да го крие под дрехата си. Но когато приближил до къщата си, гарванът се спуснал и му грабнал калпака от главата, гдето били скрити парите, и не се видял вече. Сиромахът започнал да плаче колкото му глас държи. Не му стигало това, ами когато си отишъл у дома и разправил на жена си какво му се случило, тя почнала да му кряска, че той бил такъв и онакъв и че тя знаела, че той ще похарчи парите по орли и гарвани. Сетне взели да плачат и двамата и се чудели откъде ще върнат парите, когато им ги поискат.

Изминало се година време и двамата братя дошли в селото да видят какво е направил сиромахът с парите. Той им разказал нещастието си и те тогава му дали четиридесет жълтици и пак му заръчали: “Вземи и тези пари, и прави с тях каквото знаеш, но пак да не споменуваш Бог, а нас”.

Сиромахът взел парите, отнесъл ги у дома и, без да каже на жена си, скрил ги в едно гърне, гдето туряли трици. После отишъл на пазара да потърси някаква стока да купи. Докато бил по пазара, край къщата минал ябълкар и децата започнали да искат ябълки. Като нямала с що да им купи, майка им занесла триците и взела за тях ябълки. Но ябълкарят, като нямал где да тури триците, дал на жената ябълки и за гърнето, та взел и него с триците. Вечерта дошъл мъжът и отишъл право при гърнето, но не намерил нищо. Попитал жена си и тя му казала, че го дала на ябълкаря за ябълки. Той започнал да се кара и да си кърши ръцете, но ябълкарят го нямало вече.

Днес-утре, минала пак година и двамата братя пак дошли да видят какво е направил сиромахът с парите. Той пак им разказал, какво се било случило с парите. Тогава те му дали два куршума: един за него, другия за жена му.

Като стигнал у дома си, той разказал на жена си какво му дали. Но тя, от яд и гняв, че му дали куршуми, захвърлила ги нейде на полицата. Къщата им била край реката. Веднъж минали оттам рибари и понеже им се били скъсали куршумите от мрежата, попитали жената, не се ли намира у тях куршум, та да им даде да си закърпят мрежата. Жената си наумила за двата куршума, подирила ги, намерила ги и ги дала на рибарите. Те, като си закърпили мрежата, казали, че ще хвърлят мрежата в реката и каквото се улови от първия път, ще го дадат на нея за куршумите. Тогава хвърлили мрежата и се уловила една риба, която дали на жената. Вечерта жената разпрала рибата да я очисти и сготви, но, за чудо, извадила от корема ѝ едно камъче, което светело като слънце. Те не знаели, че това камъче е много скъпо, и го държали вместо светило.

Срещу тяхната къща живеел един златар. Той съгледал, че сиромашката къща цяла нощ свети и се чудел отгде намира сиромахът пари за светило, като няма за хляб и децата му по цели дни гладуват. Най-сетне златарят поискал да разбере каква е работата, отишъл една вечер у сиромаха и много се зачудил като видял, че това, което свети, било елмаз. Златарят поискал да го купи и рекъл на сиромаха: “Искай, съседе, какво ще искаш, само ми дай това камъче”. Сиромахът, като не знаел колко струва камъчето и че е скъпо, отговорил: “Дай ти колкото струва.” Златарят дал десет жълтици. Сиромахът мислел, че златарят се шегува, та му рекъл. “Дай колкото струва”. Златарят дал двайсет, после петдесет и най-сетне сто жълтици. Сиромахът, като видял, че му дава толкова пари, разбрал каква е работата и не му дал камъчето, а рекъл да го отнесе на царя и да му го даде дар.

Станал сиромахът, отишъл при царя и му дал камъчето, като му рекъл: “Царю, намерих това камъче и, като изпитах и разбрах, че е много скъпо, помислих си, че на цар прилича да го има; затова го донесох и го давам на тебе дар”. Царят взел камъчето и попитал какво иска в замяна, но сиромахът нищо не искал. Най-сетне царят настоял, че трябва да вземе нещо за камъчето. Тогава сиромахът казал, че каквото му даде царят, ще е благодарен. Царят го разпитал какъв е и откъде е, и му дал цялата земя, където живеел, в която да бъде владетел и да я управлява, при което пратил свои хора в онази земя, да разкажат на мало и голямо, че си имат нов господар и да го слушат.

Всичко това станало и сиромахът заживял като цар на земята си.

Двамата братя, както дохождали всяка година да видят сиромаха какво е направил с парите, дошли и тази година да видят какво е направил с куршумите. Новият владетел стоял на прозореца и видял, че минават двамата братя. Той пратил да ги повикат. Те не искали да идат при господаря, но и не можели да потъпчат господарската дума, та дошли, поклонили му се и го помолили да им каже защо ги вика. Владетелят ги попитал познават ли го кой е. Те, като не могли и да си помислят, че онзи сиромах може да е станал господар, отговорили, че не го познават.

Тогава владетелят им се открил и им казал: “Аз съм онзи сиромах, на когото вие давахте пари, за да ме направите богат без Божията воля, но нищо не направихте. Когато ми дадохте двата куршума, за да се убием с жена ми, Бог ми помогна да стана, какъвто ме виждате сега”.

Тогава малкият брат признал грешката си и повярвал, че всичко е от Бога и че без неговата воля нищо не става.

 

Източник: www.liternet.bg




НА МНОГАЯ ЛЕТА, ДЕТИ!


Част от Православното братство при храм “Св. прор. Илия” отбеляза юбилея на нашата църковна настоятелка Детелина Тодорова с благодарствен молебен и трапеза.

Предстоятелят на храма протойерей Емилиян Констадинов изказа благопожелания на Детелина – да продължава своето ревностно и всеотдайно служение на Църквата.




НЕДЕЛЯ СЛЕД ВЪЗДВИЖЕНИЕ В ХРАМ „СВ. ПРОР. ИЛИЯ”


На 16-ти септември 2018 г. празнична света Литургия отслужи протойерей Димитър Москов.

Участвахме молитвено в богослужението, чухме Евангелскопо четиво за празника и почетохме паметта на св. вмчца Евфимия Всехвална, св. Людмила Чешка, св. Киприан, митр. Киевски и Московски и всички чествани светии на деня.




ИЗЛЕЗЕ НОВ БРОЙ НА ЕНОРИЙСКИ ЛИСТ "БЛАГОВЕСТИЕ"


Излезе нов брой 365 на Енорийски лист “Благовестие”. Може да го намерите по-долу или да изтеглите от тук

Енорийски лист „Благовестие”, брой 365




КАМПАНИЯТА „ОТНОВО НА УЧИЛИЩЕ” В ХРАМ „СВ. ПРОР. ИЛИЯ ЗА 2018 г.


На 9.09.2018 г., в началото на учебната 2018-2019 година, с благословението на предстоятеля – протойерей Емилиян Костадинов, храм „Св. прор. Илия” за пореден път подпомогна с учебни пособия децата на семействата в нужда, които се ползват от кухнята при храма. Тази година 28 деца и техните родители ще започнат с облекчение новата учебна година.

Наш помощник за втора година беше неделното училище при храм “Рождество Христово” в „Младост” 3, които осигуриха раници. За запълването им с необходимите учебни пособия ползвахме останали средства, дарени за нашата ученическа кампания през 2017 г.

В неделя дворът на храма беше изпълнен с деца и глъчка. Гостуваха ни възпитаниците на неделното училище при храм “Рождество Христово”, придружени от своята учителка – Велина Андонова, приятели и помощници-доброволци. Всяко дете от нашите възпитаници получи пълен комплект с пособия за училище и с радост ще отиде на първия учебен ден.

Благодарим на всички, които през годините са подпомагали кампаниите за децата на нуждаещите се от нашия храм!

Благодарим на приятелите от храм „Рождество Христово” за помощта и за споделената радост в неделния ден!

Благословена и успешна учебна година на всички деца!

Слава Богу за всичко!




НЕДЕЛЯ ПРЕДИ ВЪЗДВИЖЕНИЕ В ХРАМ „СВ. ПРОР. ИЛИЯ”


В Неделя преди Въздвижение на честния и животворящ Кръст Господен – 9-ти септември 2018 г., в храма празнична света Литургия отслужи протойерей Емилиян Костадинов.

В своето слово отец Емилиян говори за предстоящия празник. Напомни ни да съзнаваме истинската духовна сила, която съдържа кръстчето, което всеки от нас носи на гърдите си: „…защото кръстът ни пази, Бог ни пази. Господният Кръст е това, на което трябва да се уповаваме. В предпразничните дни да се замислим за вярата в нас – колко тя е силна, какво бихме направили за вярата. Да избягваме съмнения и някакви наши вътрешни противоборства. Ние трябва да приемаме, че Бог е един, Бог е над всичко и нашият път е към Бога. Ние друга алтернатива нямаме, ако искаме да спасим душите си. Да, Бог ни е дал свободна воля, да избираме – Бога или мамона. Ние сме решили да вървим по Божия път – трябва да го извървим. Не е лек, но когато човек знае целта си и я преследва с цялата си душа, с цялото си сърце, с целия си разум – нещата се случват.”

Отец Емилиян преподаде своето пастирско наставление: „Да вървим по Божиите пътеки, да търсим Бога, да се борим за душите си и когато дойде денят, в който ще се явим пред Него, Той да ни сложи от дясната си страна!




ИЗЛЕЗЕ НОВ БРОЙ НА ЕНОРИЙСКИ ЛИСТ "БЛАГОВЕСТИЕ"


Излезе нов брой 364 на Енорийски лист “Благовестие”. Може да го намерите по-долу или да изтеглите от тук

Енорийски лист „Благовестие”, брой 364




ХРАМ “СВ. ПРОРОК ИЛИЯ” ОТКРИ НОВАТА УЧЕБНА ГОДИНА - 2018/2019


Днес, 2-ри септември 2018 г., поставихме началото на новата учебна година за Неделното училище при храм “Св. пророк Илия”. След неделната св. Литургия предстоятелят на храма протойерей Емилиян Костадинов по традиция отслужи тържествен водосвет.

Участвахме молитвено в тържеството. Всички курсисти бяха поръсени за благословение и здраве.

Отец Емилиян изказа своята радост, че вече толкова години църковното настоятелство поддържа неделното училище при храма: „…Защото наистина виждам пред очите на всички нас, които сме с богословско образование, как израствате с всеки изминал ден, благодарение на преподавателите до сега и на сегашната Ви преподавателка – г-жа Татяна Колова.

Той преподаде свето пастирско благословение за новата учебна година, за домовете и чедата на всички курсисти, и призова: „Продължавайте в същия дух! Наистина това, което съберете, ще бъде запазено като съкровище горе при нашия Господ Иисус Христос.

Занятията на неделното училище при храма се провеждат всяка неделя след края на неделната Св. Литургия (10:30 ч ) от лектор-богослов г-жа Татяна Колова.




ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА В ХРАМ „СВ. ПРОР. ИЛИЯ”


В Четиринадесета неделя след Петдесетница в храма празнична света Литургия отслужи протойерей Емилиян Костадинов.

В днешното свето литургийно Евангелие е поместена притчата за сватбата на царския син, разказана от Господ Иисус Христос, на която мнозина били поканени, но всички те отказали високата чест.

Според отец Емилиян, тази притча може да ни даде отговор на много въпроси за спасението и за това какво ни очаква, когато отидем и се изправим пред Божието лице. В своето слово той обърна внимание на думите на Господа: „Мнозина са звани, малцина избрани” (Мт 22:14) и на това, какво се случило с този гост, който не бил в сватбарска премяна. Той много пъти си е задавал въпроса: „Защо всички звани не са и избраните?”. По неговите думи, това зависи от нашия живот: „Сватбарските дрехи са може би нашият живот. Когато го живеем достойно, когато парчето плат, което ни е дал Бог, го изградим в хубава дреха, с която да се явим пред Него или в обратния случай – когато това парче плат ние го унищожим безцелно и безсмислено… Трябва да сме подготвени по всяко време за срещата ни с Бога. Много зависи от това как ще извървим нашия живот и как ще се явим пред Бога, с какви дрехи – хубави или дрипави.

Отец Емилиян призова така да живеем живота си, че освен от званите, да бъдем и от избраните.




ЗАЩО БОГ НЕ Е ДАЛ НА ЧОВЕКА КРИЛЕ? (притча)


Един ловец, излизайки на лов, с големи усилия се изкачил на хълма. Почивайки си, той видял ято птици и си помислил: „Защо Бог не е дал на човека криле?

Наблизо минавал отшелник. Разбрайки за мислите на ловеца, му казал:

– Мислиш си – защо Бог не ти е дал криле? Но ако беше ти дал, щеше да си недоволен и да казваш: „Защо не съм Ангел?

Ако станеш Ангел, ще казваш: „Защо Бог не ми е дал да управлявам Небесата”. Ако ти се даде да управляваш Небесата, то и тогава няма да си доволен и ще поискаш повече.

Затова смирявай се и бъди доволен от това, което ти се дава, и тогава ще живееш с Бога.

Разбрал ловецът, че това е вярно и благодарил на Бога за вразумлението и за изпратения монах, който му открил пътя на смирението.

 

Автор: св. Силуан Атонски

Превод от руски: „Духовно-просветен център при храм „Св. прор. Илия”