13 НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

   P1080040В Св. Литургийно евангелие, отредено за 13 Неделя след Петдесетница се разказва за притчата за злите лозари. По време на проповедта след св. Литургия, протойерей Емилиян Костадинов припомни, че в св. Евангелие на много места, когато Христос говори с притчи, книжниците и фарисеите си казвали: „За нас говори.”. „Те се усетили, че има нещо, което не е напълно така, както те искат да е. Виждат, че Христос е видял тяхната вяра”.

    „Братя и сестри, много пъти и аз, когато съм чел текстове от Евангелски четива и писанията на светите отци, и писания на някои старци, много често съм си казвал: „Да, тук и за мен става въпрос”, „и за мен говорим”. Това е нещо, което не трябва да ни отчайва. Имаме своите грешки… Хубаво е, че това нещо може да ни жегне, да ни трогне. Но, за да се случи това, ние трябва да се отделим с душите си и наистина да четем. Не само това, което пише, а и между редовете да четем даже. Защото пътят, който сме изминали и пред който сме изправени, никак не е лесен, но пък е благодатен”.

   Близо до навечерието на предстоящата Нова църковна година о. Емилиян обърна внимание на своите енориаши, че се намираме във време за равносметка и че евангелските притчи трябва да ни подпомагат в тази насока. Според него в днешно време е добре по-често да се замисляме за това къде сме и какво правим? Къде сме в пътя ни към Бога? Дали сме станали по-добри от миналата година? Дали след Светото причастие, което сме взели последния път имаме някаква промяна в нас? Вървим ли по правилния път ?

   „Много рядко си задаваме тези въпроси. Започваме да превръщаме вярата в рутина, което е изключително грешно. Нещо, което наистина не само, че не води по пътя към спасението, а и заблуждава, и ние свикваме с това заблуждение и започва да ни харесва. Това е също като „жигосаната съвест” (1Тим. 4:1-2), но жигосваме съвестта на вярата – нещо по-страшно. Голямата ни любов, която смятаме, че отдаваме на Бога – толкова ли е голяма, когато след като излезем от храма, започваме да интригантстваме и влизаме в сплетни и клюки? Дали ни е толкова голяма любовта? Едва ли. Още повече, когато разказваме какво е било днес в храма на наши близки, ние започваме да ги осъждаме, че те не са били тук с нас … Да, можем да им покажем пътя, да им кажем и покажем добро, какво сме чули днес на проповедта и това, което прочете нашия църковен певец, и това, което чуете в молитвите, но не бива да ги осъждаме.

    Вие сте също проповедници. Вие затова сте тук в храма – да се учите на вярата и да вървите по пътя, както и ние – да вървим всички заедно. Също така – това, което чуем, да не го държим в себе си. Да не бъдем егоисти и във вярата си! Както не искаме да дадем например милостиня на наистина бедния човек, както не искаме да помогнем на събрата ни, който е в беда, така и да не искаме да покажем поне пролуката в гъстата гора, която води към спасението на душата”.

Автор: Протойерей Емилиян Костадинов

Проповедта е произнесена в храм „Св. пророк Илия” на 30.08.2015 г.

image_pdfimage_print
(Посетен 117 пъти, от които днес: 1)