СЪБИТИЯТА ЧЕСТВАНИ ПРЕЗ СТРАСТНАТА СЕДМИЦА

    razpjatie_Ochrid_14vВ службата на Великия понеделник Църквата прославя патриарха Иосифа и спомня евангелското събитие за проклеването на безплодната смоковница (Марк 11:12-14, 20-26, Мат. 21:18-22).

През Великия вторник тя спомня притчата за десетте деви (Мат. 25:1-13), която е легнала в основата на тропаря “Се жених”:

Ето младоженецът иде в полунощ, и блажен е тоя раб, когото намери буден, а недостоен е оня, когото намери безгрижен.
Прочее, внимавай, душо моя, да не те налегне сън, та да бъдеш предадена на смърт и да останеш вън пред затворените врати на Царството, но опомни се и възкликни: свят, свят, свят си, Боже, заради Богородица помилуй нас!

[“Се, Жених грядет в полунощи, и блажен раб, егоже обрящет бдяща: недостоин же паки, егоже обрящет унывающа. Блюди убо, душе моя, не сном отяготися, да не смерти предана будеши и Царствия вне затворишися, но воспряни зовущи: Свят, Свят, Свят еси, Боже, Богородицею помилуй нас.”]TAJNA_VECHERQ

Богослужението на Великата сряда ни спомня две събития: 1) разкаянието на разпътната жена

и 2) намерението на Иуда да предаде Учителя си.

На Великия четвъртък Църквата напомня за няколко събития: омиване нозете на учениците от Сина Божи, Тайната вечеря, молитвата на Спасителя в Гетсиманската градина и предаването Учителя на любовта на тежки страдания и кръстна смърт. Вечерта на този ден се четат дванадесет Евангелия. След прочитането на петото Евангелие, свещенослужителите изнасят от олтаря в средната част на храма св. Кръст. Християните падат на колене пред него благоговейно и смирено целуват раните на Спасителя, доброволно понесени от Него за спасение на човечеството. Дванадесетте евангелски зачала са подбрани от Църквата така, че да се очертаят напълно страданията на Спасителя.

    OPELOНа Великия петък Църквата спомня страшната трагедия, която се е разиграла на Голгота. В този ден не се извършва св. Литургия, защото самата тя по същество е образ на Голготското жертвоприношение; вместо св. Литургия се четат т.н. царски часове. Предполага се, че автор на този богослужебен ред е св. Кирил Йерусалимски, живел в IV век. През VII в. Иерусалимският патриарх Софроний преработил това чинопоследование. В началната си форма, обаче, то съществувало и много по-рано, още от II в. Апостолският мъж Ерм в своя “Пастир” определено говори за петъка като постен ден, посветен в чест на Христовата смърт.

На вечерното богослужение на Великия петък се извършва опело на пречистото Христово тяло.

 

Автор: Архим. Йона, Учебник по Литургика

Източник: pravoslavieto.com

 

image_pdfimage_print
(Посетен 93 пъти, от които днес: 1)