СУЕВЕРИЯ СРЕД ДНЕШНИТЕ ХРИСТИЯНИ

А защо правилната вяра е добродетел?

Вярата, която спасява

Вярата е естествена способност на човешката душа, насдена от Бога, за да може човек успешно да премине през временния, земния живот и да достигне до вечния живот, където вяра вече не е необходима, понеже там е Царството на Любовта (вж. 1 Кор. 13:8-13). Вярата е една от най-висшите способности на човека, която е свързана с неговия изначален стремеж към Бога. Поради това, че човек е изгубил възможност непосредствено да общува с Бога, той Го търси чрез вяра. Но когато тази висша способност на душата се насочи в погрешна посока, тя отвежда човека към обширната област на заблудите, лъжливите богове, религии и философии.

Суеверието е разновидност на неправилно насочената вяра. Суеверието може да се задълбочи и да придобие характеристиките на комплексна система от суеверни вярвания, които изцяло ръководят живота на човека. Следователно целта е вярата на човека да бъде изтръгната от нейната погрешна посока и да бъде насочена към единия, истински Бог, Който в Своето откровение пред хората ясно е показал, че именно Той е „пътят, истината и животът“ (Иоан 14:4). Вярата „всуе“ е една мъртва вяра, защото е насочена към нещо несъществуващо: такава вяра умъртвява този, който я притежава. Докато вярата в истинния, жив Бог дава живот на истинно вярващия.

ap_Paul_Stavronikita

Св. ап. Павел

И така, Бог е устроил нещата в този земен, видим свят, като ни е дал познание за Себе Си посредством вяра.Това многократно е засвидетелствано в словото Божие.

Вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда“ (Евр. 11:1) казва св. апостол Павел. И добавя: „Без вяра не е възможно да се угоди Богу; защото оня, който дохожда при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и награждава ония, които Го търсят“ (Евр. 11:6).

Господ Иисус Христос казва на Своите ученици: „Идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден“ (Марк. 16:15-16). А на усъмнилия се апостол Спасителят говори: „Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали“ (Иоан 20:29).

Защо именно чрез вяра познаваме Бога? А не може ли непосредствено? Защо Той не ни се покаже да Го видим? Как така ще вярваме в нещо, което не виждаме? Освен това, в кой Бог вярваме? Днес религии и богове има много. Откъде да знаем коя е правилната вяра?

Такива въпроси вълнуват повечето хора. За съвременният човек е непонятно, защо трябва да вярва. Не може ли просто да види Бога, да Го пипне?

Първите хора наистина непосредствено са общували с Бога. В 3-та глава на книга Битие е описан разговорът на Адам с Бога. Божият изобличителен глас бил отправен и към братоубиеца Каин (бит. 4:9). За тях, както и за потомците им, не е имало съмнение, че Бог съществува. Всички те са познавали Бога и Божия закон. Но въпреки това не е възможно човек да види Бога, както се пее в църковната песен (3). Бог е Дух (Иоан 4:24), съвършено нематериален, безкраен и вечен. Няма как ограниченият, страстен и веществен човек просто да погледне към небето и с телесните си очи да види безграничния Бог (4). Затова приемаме факта на съществуването Му с вяра.

Всъщност вярата била толкова присъща на хората през всички векове на историята (даже само допреди едно-две столетия), че някой да отрича Бога е било радко изключение и такъв човек се е считал от обществото за безумен (ср. Пс. 13:1). Атеизмът като масово явление се заражда едва в близкото минало. Той е логичен резултат от повсеместния материализъм в мисленето, от техническия прогрес в човешкия бит, при който хората се обграждат с все повече вещи, удобства и материални блага, имащи за цел да насочат стремежите на човека изцяло към земното, видимото, временното, мимолетното и да го накарат да не мисли за вечността.

Защо вярата в Бога е добродетел? Защото зависи от добрата воля на човека. Ако иска и прояви добра воля, човек ще повярва в Бога за свое спасение, а ако не иска и се възпротиви, човек ще отрече съществуването на Бога и няма да вярва в Него. И тъй, вярата зависи от свободното желание на човека и затова има морална стойност като добродетел. Всъщност, дали човек вярва или не, това обективно не променя нещата по отношение на Бога. Бог съществува. Това, че някой не вярва, няма да направи Бога несъществуващ, а само ще откъсне този човек от Него и човекът ще погине, няма да влезе във вечния живот. И вярващи, и невярващи ще застанат пред Божия съд.

Вярата в Бога е добродетел, защото показва, че човек обича Божията правда. Ето какво казва Спасителят: „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Иоан 3:16). Вярата в Сина Божий е необходимо условие за вечния живот: „Който вярва в Него, не бива съден, а който не вярва, е вече осъден, задето не е повярвал в името на Единородния Син Божий“ (Иоан 3:18).

По-нататък Христос обяснява защо невярващите ще бъдат осъдени: „Осъждането пък е поради това, че светлината дойде на света, но човеците обикнаха повече мрака, нежели светлината, понеже делата им бяха лоши. Защото всякой, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлината, за да не бъдат изобличени делата му, понеже са лоши. А тоя, който постъпва по истината, отива към светлинта, за да станат делата му явни, понеже са по Бога извършени“ (Иоан 3:19-21).

Колко просто и ясно е казано! Неверието в Сина Божий е породено от желанието на човека необезпокоявано да греши, да живее според своите страсти и похоти. Ето защо неверието е грях, отдръпване от Божествената светлина, доброволно затваряне на очите за нея, сякаш тя не съществува. Невярващият си създава една обстановка на духовен мрак, в която да върши любимите си грехове. Мракът е удобен за вършене на тъмни дела.

И обратно, вярата е добродетел: тя показва, че човекът желае да върши богоугодни дела. А суеверието какво е?


  1. Учение на… С., 1941, с. 25.
  2. Св. Николай Сербски. О боге и людях. Москва, 2006, с. 199.
  3. 9-та песен, възкресен ирмос на 6-ти глас: „Бога человеком не возможно видети, на Негоже не смеют чини ангельстии взирати; тобою же Всечистая явися человеком Слово воплощенно. Егоже величающе, с небесными вои тя ублажаем“.
  4. Различен е начинът, по който някои светии действително са виждали Бога. Неслучайно те са наричани „боговидци“ (напр. Св. прор. Моисей, св. Григорий Богослов, преп. Сергий Радонежки, преп Александър Свирски и др.

 Автори: йеромонах Висарион (Зографски) и йеромонах Йоан (Филипов)

Източник: Суеверия сред днешните християни,

 

image_pdfimage_print
(Посетен 113 пъти, от които днес: 1)