Стоя в захлас пред могъщото Твое величие,
пред безбрежния простор на смайващата необятност.
И съзирам с възторг във всяко човешко откритие
Божествената Ти премъдра всеобхватност.
Завинаги оставам в плен
на красотата от изкусното Творение.
И знам, че утрото се ражда всеки ден
поради Твойта милост и благоволение.
Ти си алфа и омега, началото и края
на всяка частица и на всеки дъх.
Ти си въздесъщ – над ада и над рая,
а житейската ни преходност пред Теб е само лъх.
Иска ми се да изкажа още хиляди неща
– за кръста на Голгота и за любовта.
Ала нищожни се оказват познатите на мен слова,
дори за да загатнат действителната прелест на твойта доброта.
15.09.2000 г.
гр. София
Автор: Вера Павлова
(Посетен 57 пъти, от които днес: 1)
