ЦЪРКОВНИТЕ КАНОНИ

 

Църковните канони са изключително важен източник на християнските вяра и учение. Думата „канон” от гр. означава ‘правило, норма или мярка’ за разсъждаване. Каноните са своеобразни образци и принципи на християнското учение и практика и затова трябва да се има предвид каноничната основа на живота на Църквата. От голямо значение са апостолските правила, правилата на Вселенските събори, правилата на десетте поместни събора и правилата на тринадесетимата свети отци. Към тези правила се добавят и допълнителни правила, т. е. каноничните писания на св. Йоан Постник, св. Никифор Изповедник, св. Николай Граматик, св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст и св. Атанасий Велики57. Споменатите правила съставят църковния закон, който е задължителен за всички членове на Църквата.

В каноничното право на нашата’ Църква особено място заема Законоправилото (= Номоканона) на св. Сава Сръбски. На основата на този Номоканон векове наред се е изграждал и подреждал правният живот на сърбите.’* Когато подчертава личната отговорност пред Номоканона (= Законоправилото), св. Сава казва: „…Всеки учител, искам да кажа епископ или презвитер или друг, който има учителско служение, ако не познава добре тези книги — не познава и самия себе си кой е, а като вниква в дълбочината на тези боговдъхновени книги, ще види като в огледало и себе си какъв е, и какъв трябва да бъде, и другите ще познае и научи”58.

Светите канони заедно сдогматическитерешения са изработени в Църквата с цел запазване на истинската вяра.

Сръбската. — Бел. прев. ” Някои съвременни изследователи застъпват мнението, че Номоканонът е пренесен в Сърбия от търновската Кормчия книга. — Бел. ред.

ние те не са мъртва буква на закона, а благодатни напътствия, правила на новия живот в Църквата59, или законът на духа, който дава живот в Христа Иисуса (Рим. 8:2). Това е закона на новия живот в Христос, в който по думите на св. апостол Иаков, милостта бива похвалявана на съда (Пак. 2:13).

Догматически и нравствени канони

Каноните могат да имат догматически и нравствен характер. Догматическите канони, или каноните на вярата, излагат учението на Православната Църква и се отнасят до определени членове от Символа на вярата (напр. говорят за Света Троица, за Личността на Господ Христос, за отношението на Личността на Логоса и двете природи и др.). Догматическите канони са най-важните и никога не подлежат на промяна.

Каноните с етичен характер регулират нравствените въпроси и устройството на църковния живот. Между тях има такива, които не могат да се променят, като правилото, с което се забранява заплащането на Причастието от страна на вярващите, но и такива, които са се променяли през историята, напр. правилото, че епископът трябва да бъде неженен60, макар преди това да е можело епископите да бъдат и женени.

Общият белег на всички канони, било с догматически, или с нравствен характер е, че те намират своето значение и потвърждение в светата Евхаристия като централно тайнство в живота на Църквата. Всяко нарушаване на каноните от страна на свещениците и миряните е водело след себе си забраната върху правото на участие в Евхаристията. Най-тежката форма на наказание за този, който престъпи каноните на Църквата, е отлъчването от свето Причастие — било временно, или постоянно.

image_pdfimage_print
(Посетен 133 пъти, от които днес: 1)