ЦЪРКВАТА И СВЕТИТЕ ТАЙНСТВА

 

Светите тайнства са прояви на единствената Всетайна (тайнство на тайнствата) — Църквата, в която Бог дарува на човека божествения живот и го освобождава от греха, смъртта и дявола. Божието Царство става достъпно за вярващите чрез светите тайнства. Св. Николай Кавасила подчертава тяхното значение за определянето на Църквата, като казва, че „Църквата е явена в тайнствата”12.

Трябва да се подчертае, че няма определен брой на светите тайнства. Числото седем13, което често се свързва с тях, има символично значение и свидетелства преди всичко за тяхното съвършенство. И Изброяването на светите тайнства и установяването на определен техен брой води до опасността да се забрави общата им основа — светата Евхаристия.

Светите тайнства служат на една цел — осъществяване на общението с Христос. „Чрез светите тайнства Слънцето на Правдата влиза като през прозорец в този тъмен свят”14. По думите на св. Николай Кавасила Господ Христос присъства във всички свети тайнства, макар и не по един и същ начин. Чрез Кръщението Той освобождава човека от всяко зло и отпечатва в него Своя образ, а чрез Помазанието го прави участник в енергиите на Светия Дух15. В Него се потапяме, с Него се помазваме и Той е нашата Тайна Вечеря16.

Евхаристията — венец на светите тайнства

Връзката между Църквата и светите тайнства може да се разбере единствено в светлината на връзката между Църквата и Евхаристията, Големият църковен писател Дионисий Ареопагит говори за Евхаристията като за „Тайнство над Тайнствата”17‘, което се съдържа във всички тайнства18. Тъй като Литургията винаги съдържа в себе си всички останали тайнства, тя не е просто средство за спасение, нито само едно от светите тайнства. Тя дава смисъл на останалите тайнства, защото съдържа в себе си цялата тайна на спасението. „Тя им помага в часа на тяхното извършване, защото без нея останалите свети тайнства не могат да бъдат извършени”19. С други думи без Евхаристията тайнствата не могат да бъдат действени. Това се вижда в последованието на тайнството Свещенство, което е немислимо без Евхаристията, защото е невъзможно да се свещенодейства извън нея, тъй като всички богослужения и последования извират от Евхаристията и водят към нея.

Св. Григорий Па лама посочва, че освен Евхаристията особено място между светите тайнства има Кръщението: „В тези две (тайнства) е същността на нашето спасение, тъй като в тях се съдържа цялото

Домостроителство на Богочовека”20. Това означава, че Кръщението не е пълно и няма смисъл без Литургията. То е една страна от Литургията и не трябва да се извършва извън нея, защото е необходимо новокръстеният да участва в Причастието, което е венец на светотайнствения живот в Църквата. Затова е важно да подчертаем, че днес трябва да се възроди практиката на древната Църква непосредствено след Кръщението новокръстените да се причастят в Евхаристията.

На български език „тайнство на тайнствата”. — Вж. св. Дионисий Аре-опагит. За Небесната йерархия. За Църковната йерархия (превод от стгрц. език Ив. Христов). С., 2001,75. Бел. ред.

В Православната църква (за разлика от римокатолицизма) Кръщението не е отделено от Миропомазанието във времето и, следователно, Кръщението не е отделено във времето от Причастието за период от седем години. Отците на Църквата никога не са приемали подобно разделяне, защото „ако някой не приеме Миропомазание, той не е напълно кръстен”21, пише св. Симеон Со­лунски. Така той подчертава, че Кръщението като „живот в Христос” и Миропомазанието като „живот в Светия Дух” не са отделни видове духовност и не могат да съществуват отделно, тъй като става дума за една двуединна реалност, която въвежда новокръстения в Църквата като общност на Света Троица и вярващите. Началото на новия живот в Бога чрез Кръщението и Миропомазанието се осъществява и осмисля в пълнота в светата Евхаристия като тайнство на обожението на верните.

Зависимостта между Евхаристията и останалите свети тайнства е очевидна и когато става дума за отношението на Литургията и тайнството Брак. Св. Симеон Солунски казва, че брачната двойка „трябва да се подготви да приеме светото Причастие, за да бъде нейното венчание достойно, а бракът — действителен”22.

Връзката между Евхаристията и останалите тайнства се вижда особено в това, че всички те започват с едни и същи думи, както и Евхаристията: Благословено е Царството на Отца и Сина и Светия Дух. Друга обща разлика е, че всички свети тайнства се извършват с благословението на епископа като предстоятел на евхаристийната общност. Зависимостта на светите тайнства от благословението на епископа потвърждава тяхната зависимост от Евхаристията, която, както вече изтъкнахме, е извор и средоточие на единството на целокупния църковен живот.

image_pdfimage_print
(Посетен 123 пъти, от които днес: 1)