СЪТВОРЯВАНЕТО НА ЧОВЕКА ПО ОБРАЗ БОЖИЙ

 

Създаването на човека в шестия ден завършва Божия план за сътворяването на света. Бог е сътворил човека накрая, за да обедини в него цялото творение. Сътворил го е като единственото разумно (= логосно) и свободно същество и го е направил връзката между Себе Си и света. Бог е възложил на човека да господарува над всички същества и му е дал власт да даде име на всичко сътворено: господарувайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя) (Бит. 1:28).

Учението за човека като битие, създадено по образ Божий, намираме в самото начало на Библията в думите на Бога: да сътворим човек по Наш образ (Бит. 1:26). Тъй като според учението на апостол Павел Синът Божий е образ на невидимия Бог (Кол. 1:15), сътворяването на човека по образ Божий е всъщност сътворяване по Образа, Който е Христос. Макар Логосът да се въплъщава след сътворяването на първия човек, Той е Първообразът, по Който Бог е сътворил Адам, защото е роден преди всяка твар (Кол. 1:15).

Библейското учение за човека като битие, сътворено по образ Божий, не винаги се разбира правилно. Съществуват много тълкувания на израза „по образ Божий”, които не следват духа, а само буквата на библейския разказ.

Учение за безсмъртието на душата

Едно от тълкуванията е, че човекът е по образ Божий, защото има душа. Такова разбиране се корени в елинското учение за безсмъртието на душата, според което от вечност съществува не само Бог, но и свят на душите. Сътворяването на света има за последица отпадането на душите, които от идеално-божествения преминават в материалния свят. Според Платон материалният свят е тъмница за душата. Спасението е завръщане на душите, освободени и очистени от всичко материално, в идеалния свят, в който те са съществували от вечност.

Платоническото наследство чрез Августин е проникнало и в християнското разбиране за човека. Августин говори за човека по същия начин, както Плотин в Енеадит. За него човекът е „разумна душа, която използва едно тяло”‘78. Душата е сътворена преди тялото и затова тя е носител на Божия образ179, а не тялото, което не може да бъде такъв носител, защото е тленно180. Становището на Августин, впрочем изразявано твърде рядко, за човека като битие на единството на душата и тялото181 не поставя под въпрос неговата изключително последователна гледна точка, че душата е това, което прави човека човек. Под влиянието на Августин — който пък е повлиян от елинската философия — в западното богословие са навлезли много елементи от това учение, а то за съжаление може да се срещне и на Изток.

Какво казва за произхода, живота и назначението на човешката душа Свещеното Писание? Без съмнение според библейския разказ Господ Бог сътворил човека от земна пръст и вдъхнал в лицето му дихание за живот и стана човекът жива душа (Бит. 2:7)182. От тези думи обаче не може да се заключи, че душата има божествен, а тялото — земен произход. Както и тялото, душата има общо начало с тялото във времето, тя е сътворена и затова е смъртна по природа183. Начало във времето имат и ангелите, които, макар да нямат тяло, в сравнение с Бога са „материални”184.

В Библията няма основание душата да се отделя онтологич- но от тялото. В християнското разбиране човекът е не само душа, но и тяло. Св. Максим Изповедник твърди, че душата и тялото не могат да съществуват поотделно185, тъй като между тях съществува неразделна връзка, така че те по необходимост са едно цяло186. Отец Георгий Флоровски подчертава, че душата без тяло е фантом, а тялото без душа е труп187. Всеки човек е създаден от душа и тяло, защото е образ на съвършения Човек — Богочовека Христос, Който при Въплъщението е приел не само душа, но и тяло, защото по думите на Йоан Богослов: Словото стана плът (Йоан. 1:14).

Да се говори за безсмъртие на душата по природа, означава да се въведе онтологична диархйя (= двуначалие) — второ начало освен безсмъртния Бог, т. е. освен Бог да се постави някакво битие, което от вечност съ-съществува с Него. Св. Ириней Лионски, като критикува философските учения от своето време, казва, че учението за безсмъртието на душата по природа идва от дявола188. Душата според библейското и светоотеческото учение, както и тялото, е сътворена за безсмъртие, но това не означава, че тя е безсмъртна по природа189. Целият човек е сътворен и предназначен за безсмъртие, а не само една негова част. Тези, които не разбират смисъла и значението на Преображението и Възкресението Христово, проповядват „безсмъртието на душата”, с което единствено се занимават, заоби­каляйки тялото като несъществуващо, без да му придават значение, както и на цялото видимо творение и на историята. Така се ражда лъжливата духовност, или по-точно „религиозната митология”, според която Бог се намира отвъд сетивата и единственият начин да се приближим до Него е „да влезем чрез душата при Него”190.

Категорията безсмъртие се отнася само до Бога, защото Бог е безсмъртен по природа (срв. 1 Тим. 6:16) и затова само на Троич- ния Бог подобава да се пее: Святий Боже, Святий Крепкий, Свтяий Безсмертний. Човекът обаче е смъртен по природа и не е възможно, по думите на св. Атанасий Велики, „никой от смъртното да създава безсмъртно, а само нашият Господ Иисус Христос, Който е истинският Живот”191.

Учението за ума (логиката)

Съществува и мнение, че човек е по образ Божий, защото има ум, т. е. логика. Един от първите поддръжници на това становище е Ориген, който в ума поради неговата нематериалност вижда подо­бието на нематериалния и безтелесен Бог. По същия начин схваща човешкия ум и Августин, който твърди, че между човешкия ум и Бога, който по Своята същност е Дух, има онтологично сродство192. В богопознанието участва само умът, но не и тялото, тьй като Божият образ в човека е словесният (= логосен) ум, а не тялото191.

Умът, т. е. логиката, не е това, което отличава човека от другите сътворени същества. Същностната разлика е в това, че другите живи същества използват логиката, за да се приспособят към този свят, докато човекът има желание да създава свой и изцяло нов свят. Понякога животните познават законите на природата по-добре от хората, но те не могат да участват в създаването на култура, защото това изисква много по-висока степен на съзнание. Вторият момент в различаването на човека и останалите живи същества е, че само човекът може да се противопоставя на вродената логика на природата, което може да го доведе дори до самоунищожение. Този факт показва, че основният белег на човешкото същество и битие не е логиката, а свободата.

Свободата основен белег на иконичността на човешкото битие

С право отците на Църквата са открили основата на правилно­то тълкувание на библейското учение за човека като битие, създадено по Божий образ именно в свободата. Според св. Григорий Нисийски194 свободата, т. е. самовлаапието (грц. aineAowiov), е основния белег на съществуването на човека, когато става дума и за отношението му към Бога, и за отношението му към собственото битие, и за отношението му към съществуването на заобикалящия го свят. Свободата е дар на човека от Бога — това, което едновременно му е и дадено, и зададено, за да се осъществи той като личност195. Затова присъствието на свободата в н него се свързва с благодатпото действие на Светия Дух. Чрез благодатта на Светия Дух човекът става наистина свободно същество, защото по думите на апостол Павел: дето пък е Духът Господен, там има свобода (2 Кор. 3:17). Според св. Ириней Лионски „съвършеният човек се състои от тяло, душа и Свети Дух”196. Това означава, че човекът не може да се осъществи като личност без Светия Дух, защото, както подчертава същият светец: „ Където е Духът па Отца, там е живият чо-век”197. „Когато Духът Божий, Който е съединен с душата на човека, се съедини и със сътвореното (от Бога) тяло, човекът става духовен и съвършен, именно такъв, какъвто е по образ и подобие Божие”148.

Ако започнем от апологетите и св. Ириней Лионски и следваме цялото предание на църковните отци199, което намира своя връх в съчиненията на св. Максим Изповедник и на св. Григорий Пала- ма, става ясно, че библейският израз по образ Божий се отнася към цялото съществуване на човека200, а не към някаква негова отделна част. Човекът е цялостно битие и нито един елемент от неговата природа — нито умът, нито душата, нито тялото, взети сами по себе си — не могат да изразят неговата особеност като битие и същество, създадено по образ Божий. Човешката личност е нещо много повече от обикновена съвкупност на природните елементи на неговото битие. Това е така, защото средоточие на човешкото съществуване е свободата, защото според св. Николай Кавасила „ако се изгуби свободата, тогава се губи човекът”201.

Човекът — богообразно и христообразно битие

За да преодолее смъртта и да стане личност, за да стане бог по благодат, човекът като свободно битие трябва, с вяра в Бога, да придобие начина на съществуване, по който Бог съществува от вечност. „Богообразностга е даденост на човешката природа, сътворена по образа на безсмъртната божествена природа, а подобието е предвидено и предназначено от Бога като зададеност на човека”202. Ако да бъдеш Божествената личност значи да си носител на цялата природа, то същото означава да бъдеш личност и когато става дума и за човека. Човекът, който съществува по образ и подобие Божие, става съборен човек, а неговото аз „става сьборно, т. е. това, което екзистенциално отстъпва мястото на цялото творение в себе си и става фокус всички творения, които се борят срещу демонското зло на онтологичното разделение”203. В този смисъл трябва да се разбира мястото и ролята на първия Адам във формирането на света, както и смисълът на Христовото Въплъщение и на личното отношение между Христос и цялото творение, което намира своето ипостасно основание в Него204. Затова да бъдеш личност означава да свържеш своето съществуване с Бога, да бъдеш богообразен, а това следователно означава да бъдеш христообразен, т. е. с цялото си битие (и с душа, и с тяло) да отразяваш в живота си начина на живот, донесен от Новия Адам — Богочовека Христос, Който е образ (= икона) на невидимия Бог

(Кол. 1:15).

Само като свободен и като личност човекът е могъл да осъществи ролята на посредник между света и Бога. Бидейки единственото свободно битие в творението и като единственото психофизическо битие между свободните същества, човекът е удостоен с честта чрез него да се осъществи общението с Бога. Освен човеците свобода имат и ангелите, които обаче не общуват телесно с материалния свят. Но идването на Христос в света не е било в ангелска, а в човешка природа, защото, по думите на апостола, Той не се е съединил с ангели, а се е съединил към семето Авраамово (Евр. 2:16). Като изхожда от това апостолско учение, св. Атанасий Велики посочва, че не случайно Бог е избрал именно Въплъщението, за да спаси света205, защото светът е можел да бъде спасен само по този начин чрез най-тясното свободно общение, което изцяло отъждествява Бога с човека.

Свободата на Бога и свободата на човека

В разбирането на свободата на човека трябва винаги да се има предвид, че неговата свобода е идентична с неговото съществуване и че човекът не осъществява своето свободно съществуване в пълнота, докато неговата свобода не намери своя извор и крайно назначение в Бога. В този смисъл трябва да се разбират и преживяват думите на Христос: бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец (Мат. 5:48). Християнският живот е постоянно възрас- тване в свободата, която в скалата на онтологичните ценности се движи от състоянието да можеш да не грешиш, до състоянието да не можеш да грешиш201‘. Свободата на степента да не можеш да грешиш е божествена и тя, както и свободата на първата степен (да можеш да не грешиш), се дава винаги на човека като дар от Бога.

Човекът е призван да напредва по пътя към абсолютната свобода не само заради самия себе си, но и заради света. Библейският разказ за живота на първите хора в рая ни казва, че ръководено от Адам, творението също е могло да остане в свободата, която Бог му е дарувал при сътворяването и да напредва към съвършенството, към което е призвано. Целият сътворен свят от самото начало е бил насочен към човека и е бил в положение на зависимост от него. Отрицателните последици от зависимостта на света от човека са се проявили още при отстъплението на първите хора — Адам и Ева — от Божията воля, защото с това отстъпление целият сътворен свят попаднал в робството на тлението и смъртта.

image_pdfimage_print
(Посетен 108 пъти, от които днес: 1)