СВЕТА ТРОИЦА – ЕДИН БОГ

 

Бог не рядко се разглежда като върховно и вечно Битие без име и без начало, Което има същност, или природа, от вечност и се различава от света по това, че съществува по по-съвършен начин от него. Според някои философи светьт съсъществува на Бога, докато други смятат, че Бог е творец на света. Така са разбирали Бога мнозина философи преди времето на Христос, но и след Неговото идване.

Бог на Откровението общност на Три Личности

За разлика от религиозното и философското разбиране за Бога, което винаги изхожда от човешките предчувствия, догадки или рационални заключения, християнската вяра е вяра в Единия Бог, Който е Бог на Откровението. Бог се открива като Личност, т. е. като общност на Три Личности — Света Троица.

Цялото библейско предание съдържа недвусмислени свидетелства за явяването на Единия Троичен Бог. В Стария Завет Бог се открива постепенно като Троица; първо в сътворяването на света и човека: да сътворим човек по Наш образ (Бит. 1:26), а след това във вид на три Ангела (срв. Бит. 18:2), към които Авраам се обърнал с думите: Господарю (Бит. 18:3). Славата на Троичния Бог е видял и пророк Исая (срв. Ис. 6:3). В Новия Завет при Кръщението на Христос Бог очевидно се явил като Света Троица: Отец с гласа Си (Този е Моят възлюбен Син Мат. 3:17), а Светият Дух във вид на гълъб. И не само Отец и Светият Дух свидетелстват за Сина, но и Синът сьщо свидетелства за Отца: Който е видял Мене, видял е Отца (Йоан. 14:9), както и за Светия Дух: Утешителя?п, Когото Аз ще ви пратя от Отца (Йоан. 15:26). Има и много други места в Новия Завет, в които Личностите на Света Троица свидетелстват една за друга.

Единосъщие и неразделност на Света Троица

От всички явявания на Бога в света може ясно да се заключи, че библейският Бог е Един, но не е Сам, а е Троица. От самото начало на развитието на християнската мисъл е бил поставян въпросът , как Свега Троица е Един Бог? Отговорът, който отците на Църквата са дали е, че Света Троица е Един Бог заради едната същност, обща за Отца и Сина и Светия Дух. Това твърдение обаче е изисквало допълнителни обяснения. Всъщност трябвало е да се даде отговор на особено важния въпрос: защо хората са много, макар да имат една същност114? Кападокийските отци Василий Велики, Григорий 1 Богослов, Григорий Нисийски са посочвали, че говорейки за хората, говорим за множеството, за това, че хората са сътворени същества и живеят разделени помежду си във времето и пространството, така че се стига до „увеличаване и намаляване, смърт и раждане на човеци”115. Едната обща човешка природа е поделена между много личности и всяко същество, което идва на света, взема дял от тази една и съща природа. Деленето, или раздробяването, на тази обща природа е обусловено от времето и пространството. Последицата от този статус на човешката природа е положението, че нито един човек не е носител на цялата човешка природа. Това по-нататък означава смъртта на един човек да не предизвиква автоматично и смъртта на останалите.

Не може да се говори за Света Троица като за тройца Богове, защото Бог съществува по начин, различен от този на човеците. Троичният Бог е несътворен и съществува извън и над времето и пространството. Затова, по думите на св. Григорий Нисийски, в Бога „няма никакво увеличаване, което би довело до тетрада (четворйца), или умаляване, което би довело до диада (двойца)”, т. е. не съществува нищо, което би ни накарало, като говорим за Три Личности, да говорим за тройца богове116.

Личността носител на цялата природа

За разлика от човешката природа, в която поради разделеност и изменчивост една личност не може да бъде носител на цялата природа, в Света Троица поради единството на трите Личности с една природа всяка от Личностите на Света Троица е носител на цялата Божествена природа. Личностите на Света Троица не разделят едната същност, тъй като тя изцяло и цялата принадлежи на Отца, а също така изцяло принадлежи на Сина и изцяло принадлежи на Светия Дух, а цялата същност отново и изцяло принадлежи на Света Троица. Затова изповядваме единосъщната Троица117. Всяка от Личностите на Света Троица е „Бог заради общността по същност”118. Оттук следва, че никоя от трите Личности на Света Троица не може да съществува отделно от другите две и затова изповядваме неразделната Троица19. Божествените Личности не се разделят една от друга — „нито по време, нито по място, нито по воля, нито по власт, нито по енергия, нито по страст, нито по нещо друго, което се случва в човека”120. Тъй като Божествената същност не се разделя, „не се разделя нито името, което изразява същността, т. е. името Бог, така че не съществуват тройца богове”121.

Принципът на монархията на Бог Отец

Св. Григорий Нисийски набляга и на още една разлика в начина на съществуване на Бога и на човеците: човеците съществуват така, че нямат непосредствен произход от една личност, така, че една личност да произлиза от друга, а тя — от трета, и така до безкрай. В Света Троица не е така, „защото една е и съща Личността на Отца, от Която се ражда Синът и Светият Дух изхожда”122. Няма посредник в единството между Отца и Сина и Светия Дух123. Св. Василий Велики изказва това вътретроично отношение с думите: „Бог е Един, защото е и Отец”124. Следователно, освен с единосъщието като принцип на Божието съществуване, Божието единство се свързва и с Личността на Бог Отец.

Единосъщието е необходимо условие, за да говорим за Бога като Един. Ако Синът би имал същност, различна от тази на Отца, както е учил Арий, тогава Бог не би бил Един. Светият Дух има същност, тъждествена с тази на Отца и Сина, и ако Светият Дух би имал същност, различна от тази на Отца и Сина, тогава Той, както са казвали еретиците духоборци, би бил творение. Невъзможно е съществуването на Света Троица без принципите на несътвореността и на единосъщието на Сина и Духа с Отца. Това е позицията на отците от Първия и Втория вселенски събор и общата позиция на всички отци в историята на Църквата.

Проникване на Личностите на Света Троица

Единосъщието обаче не е само принцип, който запазва мо­нотеизма и указва единството на Божествената природа и нейните общи свойства, а е и основният принцип на вътрешното съществуване на Бога. Според учението на св. Василий единосъщието предполага неизразимото проникване на Личностите на Света Троица, защото „като в печат (отпечатък) цялата природа на Отца е отпечатана в Сина”125.Синът според свидетелството на апостола съществува в образ Божий (Фил. 2:6), тъй като е „в същността на Бога”126. Под единосьщие източните отци не разбират волунтаристичното единство на Трите Личности127, а техния перихоресис — непрестанното и непрекъснатото взаимно проникване. В това проникване Божествената природа е в непрестанно и свръхразумно динамич- но движение, така че всяка от Трите Личности съществува чрез Другите Две, във взаимно свободно „притежание”128. Наистина единосъщието, като начин на Божието съществуване прави възможно Личностите на Света Троица да съществуват в абсолютно единство, т. е. по абсолютно единен начин, да бъдат Три Личности и да съществуват като един Бог.

Троичният Бог Битие на общението

От казаното дотук следва, че да се говори в православното богословие за Единия Бог означава да се говори за Бога като общност на Личности. Това свидетелства и библейското Предание, защото всяко споменаване на името Бог в Библията е изповядване на Бог Отец, т. е. на Света Троица, а не на някакво безлично Божество. Според св. Василий Велики, Божията същност никога не съществува безлична129. Св. Кирил Иерусалимски е казвал, че като изповядваме Бога, „имаме предвид Отца, та с Отец неразделно да се прославя и Синът със Светия Дух”130. Като изповядваме Бог Отец изповядваме цялата Света Троица. За св. Атанасий името Отец е основното Божие име, защото, като произнасяме името Отец, познаваме с това име и Сина, Който е в Отца131. Отец е единственото безвременно Начало и Извор (Птуут!)132 на вечното съществуване на Божеството, защото от Него вечно се ражда Синът и вечно изхожда Светият Дух.

Отец — име на отношение със Сина и Светия Дух

В Света Троица съществува от вечност порядък, който не е хронологичен. Трите Личности на Света Троица от вечност не съще­ствуват независимо една от друга. Едната Личност — Отец — е Начало, или Причина, на вечното съществуване на Сина и на Светия Дух. Това, че Отец е Начало, обаче не означава, че Той съществува преди или без Сина и Светия Дух, защото името Отец според св. Атанасий Велики означава именно общението със Сина133. Според учението на св. Григорий Богослов Бог Отец не произхожда „от Самия Себе Си”134, а това означава нито „от Божеството”, нито пък „от същността”. Той е Съществуващият (Изх. 3:24)’35, или Оня, Който е — Яхве. Бог Отец е „всякога съществуващ, и все същият”, както се казва в Литургията на св. Василий Велики и св. Йоан Златоуст136. Според тълкуванието на св. Максим Изповедник името Отец „не е (име) нито на същността, нито на енергиите, а на отношението (на връзката) и на това как Отец се отнася към Сина или Синът към Отца”137. Отец е „главната” Личност на Света Троица не само заради отношението към едната обща същност138, а и защото в Него като Извор и Начало на Сина и на Светия Дух се запазва единството на Света Троица.

Св. Василий Велики посочва, че за нас, хората, най-важни са Божиите имена — Отец, Син и Свети Дух, защото „спасението е чрез Отца и Сина и Светия Дух”139. Тези свети Имена според отец Георгий Флоровски означават пълнотата на съществуване на Бога по природа, но и личното съществуване на всяка от Личностите на Света Троица140. Св. Василий казва, че Света Троица може да се изкаже като Бог Отец, Бог Син, Бог Свети Дух, но при това да не се мисли, че Те са „тройца богове”, а Един141. Тази истина св. Григорий Богослов изразява така: „Всяко Лице, погледнато поотделно, е Бог, Отец и Син и Свети Дух и цялата Троица заедно са отново Бог”142. Най-добрата илюстрация на това учение са думите му в 40. слово: „Не успявам да помисля Едното, а вече ме озаряват Трите; не успявам да разделя Трите, а вече се въздигам към Едното. Когато ми се представя Едно от Трите (т. е. едно от Трите Лица), тогава мисля, че това е всичко, и погледът ми се изпълва и всичко ми се изплъзва. Не мога да обхвана величието на това, да мога да видя онова, което е по-високо от това, което не ми достига. Когато в умозрението съединя Трите, виждам една Светлина, защото не мога да разделя или да измеря едната съединена Светлина”143. Така св. Григорий Богослов, като следва Свещеното Писание, апостолското предание и преданието на светите отци, изповядва „Троицата в Единица и Единицата в Троица”144. На преден план е Света Троица и тогава в Нея се вижда Единицата, а се вижда затова, защото Начало на Троицата е Единият Отец145.

Порядък на Личностите па Света Троица

Според св. Василий Велики „онези, които отвсякъде извличат вреда за себе си, си служат против вярата и със способността за броене. Като ни предава Имената на Отца и Сина и Светаго Духа (Мат. 28:19) Христос не ни ги предава с изброяване. Защото не е казал: кръщавайте се в първото и второто и третото, а чрез светите Имена дарува познание за вярата, която води към спасение. Оттук — това, което ни спасява, е вярата, а не числото. Тайната на Света Троица не е в числото — нито в числото едно, нито в числото три — а в свръхразумната тайна на единството на трите божествени Личности в Личността на Отца, Който е Извор и Причина на вечното съществуване на Сина и на Светия Дух. Света Троица не е тройца богове, защото трите божествени Личности са съединени в една природа, в едно Божество — Божеството на Отца, от Когото от вечност се ражда Синьт и изхожда Светият Дух. Така се е запазил принципът на монархйята на Отца”146.

Монархията на Бог Отец предполага цялостното „отстъпване” на Неговата същност при раждането и изхождането на другите две Личности на Света Троица, Които при това са в отношение на взаимно проникване с Личността на Отца. Това отношение се осъществява чрез „съгласието на волята, тъждествеността на движението и общата наклонност към Единия (Отца) на Онези (Сина и Духа), Които са от

Него”147.

Чрез учението на църковните отци за монархията — за Единоначалието на Бог Отец, е избегнато погрешното философско изтъкване предимството на същността над личността148, както и въ­веждането па диархйя (= двуначалие) в Света Троица. С учението за изхождането на Светия Дух от Отца и от Сина (Filioque) от страна на римокатолическите богослови е направен теоретичен опит за въвеждане на двуначалие в Света Троица. Според това учение извор на вечното Божие съществуване освен Отец е и Синът. Макар Августин да е посочвал опасността от въвеждането на диархйя149, на Запад учението за Filioque е останало и до днес.

Равенство на Личностите на Света Троица

Когато говорят за монархията на Бог Отец в Света Троица, кападокийските отци не въвеждат неравенство на Трите божествени Личности. Отец и Син и Свети Дух са равни по Божесгво и в Света Троица не съществува никаква субординация (= съподчиненост), както са учили Ориген150 и много еретици след него.

Светите кападокийски отци с учението за монархйята на Бог Отец изтълкували правилно библейската вяра и думите на Христос, че Отец е по-голям от Него (срв. Йоан. 14:28). Последователите на Арий са използвали този библейски текст в борбата срещу православните, за да докажат твърдението си за сьтвореността на Сина. Като тьлкува тези думи на Христос в словото си За Сина св. Григорий Богослов подчертава, че изразът по-голям не се отнася към природата, защото Отец и Син са равни по природа, а към причината151. Отец е по-голям от Сина, защото Той е Причината за вечното съществуване на Сина152. С това учение той допълва св. Атанасий Велики, който е казал, че Отец е по-голям от Сина „не по някаква величина, нито по време, а заради самото раждане (на Сина от Отца)”153. Следователно между Личностите на Света Троица от вечност съществува порядък, който се отразява в монархйята на Бог Отец — безначалната Причина на вечното съществуване на безначалния Син и безначалния Дух Светий.

От казаното следва, че Бог е Света Троица, защото е Отец и Син и Дух Светий, защото от вечност съществува като три съвършени Личности в съвършено и неразделно единство, в отношение на взаимно проникване, в което едната Личност — Бог Отец — е Принцип на Божието съществуване. Света Троица има общение в едната сьщност, но запазва единството и защото има една воля 76 и една енергия, която следва едната об и една енергия, която следва едната обща Божия природа154. Според св. Григорий Палама Бог се показва цял във всяко действие (енергйя), защото същността Му е неразделна155. И както едната природа или същност е обща за Света Троица, така и всяка божествена енергия — любов, истина, мъдрост, благост, праведност, красота, чистота и радостта — еднакво принадлежи на Отца и на Сина и на Светия Дух.

image_pdfimage_print
(Посетен 198 пъти, от които днес: 1)