МАЛКИТЕ ДЕЦА

– Отче, забелязала съм, че по време на светата Литургия младенците се усмихват.P1070961

 – Това не го правят само по време на светата Литургия. Младенците са в постоянно общение с Бога, понеже нямат грижи. Какво е казал Христос за малките деца? “Техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен” (Мат. 18:10). Имат общение и с Бога и със своя ангел пазител, който е постоянно до тях. В съня си понякога се смеят, понякога плачат, защото виждат различни неща. Понякога виждат своя ангел пазител и си играят с него – милва ги, закача ги, клати ръчичките им и те се смеят; друг път виждат някоя сцена на изкусителя и плачат.

 – Защо изкусителят има достъп до невръстните младенци?

 – Това също им помага да почувстват нуждата от майка си и да я потърсят. Ако го нямаше този страх, нямаше да се принуждават да потърсят прегръдката на майка си. Бог допуска всичко за доброто на човека.

 – Това, което виждат като малки, помнят ли го, когато пораснат?

 – Не, забравят го. Ако детенцето помнеше колко пъти е виждало своя ангел пазител, би изпаднало в гордост. Затова когато порасне, забравя. Бог действа мъдро.

 – След кръщението ли виждат тези неща?

 – Естествено че след кръщението.

 – Отче, подобава ли едно некръстено дете да се поклони на свети мощи?

 – Защо да не подобава? Може човек и да го прекръсти със светите мощи. Днес видях едно дете, беше като ангелче. Попитах го: “Къде са ти крилата?” Не знаеше да ми отговори!… Когато дойде пролетта и дърветата разцъфнат, слагам бонбони върху храстите, които са около оградата на колибата ми и казвам на малките деца, които идват: “Деца, идете да си наберете бонбони от храстите, защото ако завали дъжд, ще се разтопят и ще идат на вятъра!” Някои умни деца разбират, че аз съм ги сложил, и се смеят, други вярват, че са израснали там, други се замислят. Малките искат и малко ведрост…

 – Много бонбони ли слагате, отче?

 – Ами как! Какво да правя? На възрастните не давам хубави сладки, черпя ги с локум. Когато ми донасят хубави сладки, ги пазя за децата от Антониадата. Ето и тук снощи засадих бонбони и шоколадчета и днес… цъфнаха! Видяхте ли ги? Времето беше хубаво, пръстта беше рохкава, защото я бяхте прекопали добре, и веднага цъфнаха! 1 Да видите каква цветна градина ще ви направя! Няма да има нужда да купуваме бонбони и шоколадчета за децата. Какво? Защо да нямаме собствено производство?

 – Отче, някои поклонници видяха шоколадчетата, които сте насадили в градината, понеже хартийката им се показваше от пръстта и се учудиха. Казаха си: “Сигурно някое дете ще ги е сложило”.

 – Не им ли каза, че ги е сложило едно голямо дете?

Автро: Св. Паисий Светогорец

Източник: За семейния живот – Слова, том 4

 

image_pdfimage_print
(Посетен 85 пъти, от които днес: 1)