Искаш ли да си като река,
съдби на извори в душата си да носиш?
Искаш ли да си като звезда,
макар и малка, светлината да не просиш?
Искаш ли да си очакващ лист
в сърцето на поет, загубил свойта песен?
Искаш ли да си деня лъчист
за умарения от подранилата му есен?
Искаш ли? Щом искаш значи ще успееш
да върнеш изгрева в мечтите от съня.
Искаш ли? Щом искаш ще умееш
да видиш себе си във другите лица.
15.03.2003 г.
Автор: Вера Павлова