ИЗПОВЕД И ОСТАВЯНЕ НА ГРЕХОВЕТЕ

1a) Свидетелство в Св. Писание за изповедта:
“Защото денем и нощем тежеше над мене Твоята ръка; свежестта ми изчезна като през лятна засуха. Но аз Ти открих греха си и не скрих баззаконието си; аз казах: “ще изповядам Господу моите престъпления”, и Ти сне от мене вината на греха ми” (Пс. 31:4-5).
“Изповядвайте си един другиму греховете и молете се един за други, за да се изцерите. Голяма сила има усърдната молитва на праведника” (Иак. 5:16).
“Тогава дойдете – и ще отсъдим, казва Господ. Да бъдат греховете ви и като багрено, – като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур,- като вълна ще избеля” (Ис.1:18).
“И много от повярвалите идваха, та се изповядваха и откриваха делата си” (Деян. 19:18).
“Чада мои! Това ви пиша, за да не съгрешавате; и ако някой съгреши, то пред Отца имаме ходатай Иисуса Христа Праведника: и Той е омилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на цял свят” (1Йоан. 2:1-2).
“Който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо Тялото и Кръвта Господня!” (1Кор. 11:27).
1б) Свидетество на св. отци относно изповедта:
Св. Василий Велики
Не укривай нито едно движение на душата си, но съблечи тайните на сърцето си.
Св. преп. Филотей Синайски
Винаги по много начини трябва да съкрушаваме своето сърце, като се учим на всичко, което ни смирява. Да съкрушава сърцето и да го смирява, умее споменът за предишния наш живот в света, ако добре помним всичко и си припомняме всички съгрешения от детинство, според техния вид, освен плътските; защото споменът за плътските съгрешения е вреден (Добротолюбие, ч. 3).
Св. Никодим Светогорец
Ако искаш да възтържествуваш над дявола, то нападне ли те срам, най-напред изповядай греха, от който най-много се срамуваш.
Aрхим. Серафим (Алексиев)
“… Пети казва: “Аз отивам при свещеника да ми чете разрешителна молитва”. Това е най-кощунствена злоупотреба с Изповедта! Що значи “разрешителна молитва”? То значи молитва за развързване на греховете. Отива християнинът при свещеника и без да се изповядва за своите грехове го помолва: “Отче, прочети ми разрешителна молитва!” или “простена молитва!” И свещеникът слага епитрахила върху главата на каещия се, и му прощава беззаконията, които той не е изповядал, а е скрил.
Стой, служителю Божий! Какво правиш? Знаеш ли какви грехове се крият в тази душа, та ги прощаваш тъй лекомислено? Каква отговорност носиш и ти пред Бога! Ами ако от тебе е укрит някой смъртен грях, и ти лекомислено допуснеш християнина до светото Причастие, няма ли да ускориш чрез това гибелта на душата му?… Защо не изпитваш вярващия? Защо даваш светинята на неразкаян грешник? И Иуда се причасти заедно с другите св. апостоли на Тайната вечеря, но понеже беше неразкаян грешник, вместо благодатта Божия, сатаната влезе в него….”
2. За борбата с греховете
Авва Йоан Ниски
Само чрез сражение душата постига напредък.
Св. Василий Велики (330 – 379)
Премълчаният грях е гнойна рана в душата. Както ние наричаме благодетел не този, който оставя в тялото вредното, а напротив този, който го изкарва навън… Така, очевидно е, че да се скрива грях, значи да се готви смърт за болния. Защото е казано: “Жилото на смъртта е грехът” (!Кор. 15:56). “По-добре открито изобличение, нежели скрита любов” (Прит. 27:5). Ето защо да не прикриваш грехове у други, за да не станеш вместо братолюбец – братоубиец. Не прикривай греховете и у себе си. Защото е казано: “Който не изцелява себе си от грехове, брат е на този, който погубва себе си” (Прит. 18:9) … А ако за обръщането на някого, като коринтски блудник, се окаже недостатъчно да получи осъждане и мъмрене от мнозина, то на такъв трябва да се гледа като на езичник…
Попитали Свети Василий Велики: “Този, който допуска другият да стори грях, виновен ли е за греха?”
– Това е явно от думите на Господа, който е казал за Пилата: “По-голям грях има оня, който ме предаде на тебе” (Йоан 19:17).
– А трябва ли да мълчим, когато другите грешат?
– Че това не трябва да става, виждаме от заповедите на Господа, Който е казал в Стария Завет: “Изобличи ближния си, и няма да понесеш грях заради него” (Лев. 19:17).
– Трябва ли да считаме Сатаната за виновник за човешките грехове?
– Мисля, че Сатаната сам по себе си не може на никого да бъде виновник за греха… Той използва естествени движения, както се е опитвал да стори с Господа, когато узнал, че гладува… (Мат. 4:3), и забранени страсти, както е постъпил с Юда… А че и злото се заражда в нас самите, това ясно посочва Господ, като казва: “от сърцето излизат злите помисли…” (Мат. 15:19). А това се случва с тези, които поради нехайство оставят в себе си необработени естествените семена на доброто… (Прит. 24:30-31)
Св. Амфилохий Иконийски (ок.340 – ок.395)
Навикът е като дълг. Ако някой привикне да греши, то греши и неволно, без да иска, принуждаван от навика като от заемодавец.
За блудниците, за безаконниците, за грешниците се [Аз, Господ] разпънах, за тях прострях на Кръста пречистите Си ръце, та всеки, който иска спасение, да дойде и да се спаси. От никого няма да се отвърна, никого няма да прогоня от Своята благост, макар някой и хиляда пъти на ден да идва при Мен и да си отива, и после отново да се връща при Мен. Защото дойдох да призова не праведниците, а грешниците към покаяние.”
Св. Йоан Лествичник (ок. 570—603)
Не се учудвай, че падаш всеки ден; не се отказвай, но смело се изправяй. И бъди уверен, че ангелът, който те пази, ще възнагради търпението ти. За самооправданието
3. За самооправданието – Св. Амвросий Оптински (Гренков) († 1891)
Хората винаги се стараят да оправдаят постъпките си. А старецът казвал, че самооправданието е голям грях. За пример той разказвал следния случай: “Пристигнал веднъж в затвора император Николай Павлович и започнал да разпитва арестантите за какво всеки от тях е в затвора. Всички се оправдавали и казвали, че без вина са затворени. И само един от тях на императорския въпрос отговорил: “За големите ми грехове и затворът е недостатъчен. ” Тогава господарят заповядал да го освободят. ”

Източник: www.pravoslavieto.com/docs/duhovni_biseri.htm

image_pdfimage_print
(Посетен 201 пъти, от които днес: 1)