В ЗДРАЧА

В здрача на безмълвната сянка на мислите

в скреж ражда се и растне мъгла.

И се вие, прокрадва се, нищи се

белоснежна гнетяща тъма.

 

Там, в здрача на прощални проблясъци

от полярни лъчи, милващи снега

като птица полита с крилцата си

звън от камбана, приканваща света.

 

Сърцето в здрача път към храма си намира,

да сети родна, близка топлина.

И ето – живината в тебе пак се взира

към непознатото и ненамереното до сега.

 

В здрача от нищото животът отново започва,

отново изгрява полярна звезда.

В здрача път без маркировки те насочва

да разпалваш своята си светлина.

 

18.02.2013 г.

Турку, Финландия

****

Свещице моя, в храма притаена

при всеки здрач в сърцето ми пламтиш,

а в мойта радост блясваш споделена

и шепнеш: Господ бди, не спирай да вървиш.

Октомври 2014

Автор: Вера Павлова

image_pdfimage_print
(Посетен 48 пъти, от които днес: 1)